Написах две стихотворения, които искам да споделя с вас и тъй като не знаех къде да ги напиша, по препоръка на Vizar ще ги сложа тук.
Заспивам – самотен сън!
Заспивам и потъвам в мрака
Където Тя стои и чака,
Където със разперени ръце
Ще полетя към нови светове.
Светове без светлина
Без радост, но и без тъга.
Заменям аз живота и света
За тъмните чертози на Смъртта.
Да се стопя във нейната прегръдка
От виното отровно отпивам смело глътка
Предавам тяло и душа
На богинята Смъртта
Но някъде сред моето забвение
Се надига ново вдъхновение
Светъл лъч, нечия усмивка мила
Пораждат в мене нова сила
И тихичко промъква се в душата
Радостта, звънкия смях на зората
И лежейки чакайки Смъртта
Разбуждаща целувка от Живота получих сутринта.
Осем
Всеки час по математика
Дали геометрия или аритматика
Чува се едно число:
Осем!
Корен квадратен от двеста тридесет и две:
Осем!
Колко прави пет плюс пет:
Осем!
Ще решиш другарю мили,
Че сме се нещо повредили
И не можем да пресмятаме,
А само „Осем!” да подмятаме.
Истината е обаче друга!
Без причина и заслуга
Правиме си ний шега
Със горката госпожа
Някой каже „Осем!”, тя пък се ядоса
Пет минути в разправии от часа прахоса.
„Осем!” и се смеем всички дружно
Вечно забавление назе ни е нужно.
Съжаляваме госпожо!
Знаем, че тъй не бива и не може
И веднгана ний ще спреме
Щом малко порастеме!!!