София Филм Фест 2008

12-ия Международен София Филм Фест

Най-амбициозната българска филмова копродукция
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”
със специална премиера на

БАБА ЗУЛА ще свирят на закриването на София Филм Фест на 16-ти март вечерта в Зала 1 на НДК преди премиерата на филма на Фатих Акин „The Edge of Heaven”, а след прожекцията са обещали невиждано музикално парти във Военния клуб заедно със самия режисьор, който ще влезе в ролята на диджей специално за предстоящия купон!

Талантливите турски музиканти от БАБА ЗУЛА посетиха София преди две години, за да представят на живо документалния музикален шедьовър на Фатих Акин “Музиката на Истанбул” и още тогава се превърнаха в любимци на всички почитатели на нестандратното в музиката и киното.


БАБА ЗУЛА са сред изключителните турски музиканти, участващи в пълнометражния документален филм на носителя на „Златна мечка” режисьор Фатих Акин. Музикантите от започват кариерата си с артистични импровизации, превърнали се по-късно в сериозни музикални произведения с оригинален стил, саунд и характер. Групата е основана през 1996 г. от Мурат Ертел, Левент Акман и Емре Онел. През 2003 г. към тях се присъединява вокалистката Оя Еркая.

В своята музикална кариера БАБА ЗУЛА следват стъпките на бандите от 70-те години на миналия век със странната симбиоза на джазов психаделичен рок смесен с ориенталски саунд. Музикантите умело използват екзотичното си влияние, за да подправят подобаващо композициите си, родени в импровизация. Ироничният полъх от цветната магия в комбинация с мотиви от 1001 нощ изпълва стила на групата БАБА ЗУЛА.

Със своя уникален саунд, роден от комбинацията на традиционни инструменти, съчетани майсторски с електронни елементи, музикантите от БАБА ЗУЛА задават ново измерение в турската фолклорна музика. Музиката на БАБА ЗУЛА е магнетична смес от предварително записани природни звуци с традициони, модерни акустични и електронни примеси – несравнима чувствена кулминация от ритми и звуци. ...

Jameson Irish whiskey и София Филм Фест Ви канят на специална прожекция на 12-те селектирани филми!
Датата: 20 февруари (сряда)
Мястото: Дома на киното
Часът: 12.00

Заповядайте да видите избраните от селекционната комисия 12 късометражни филма, които ще мерят сили в конкурса за наградата, осигурена от JAMESON – специално изработена статуетка и парична премия от 6000 евро!

За допълнителна информация:

София Филм Фест
Десислава Николова
Вихрена Нинова
тел: 859351, 9166029
office@sofiaiff.com
vihrena@sofiaiff.com
www.sofiaiff.com, www.cinema.bg/sff

BRIGADA BBM
Преслава Преславова
Михаил Ваклинов
Кирил Кацаров
тел: 943 11 29, 943 11 69
0895 419 340
preslava@brigadabbm.com

ИЗВЕСТНИЯТ РЕЖИСЬОР МИЛЧО МАНЧЕВСКИ ПРИСТИГА ЗА ГАЛА ПРЕМИЕРАТА НА НОМИНИРАНИЯ СИ ЗА „ОСКАР” ФИЛМ „СЕНКИ”.

Милчо Манчевски ще представи лично “Сенки” на 17 март, от 18.30 часа в кино Люмиер. “Сенки”, копродукция с България (копродуцент “Камера”, Димитър Гочев), е най-амбициозният досега проект на 47-годишния македонски режисьор, завършил кино и фотография в Университета на Южен Илинойс, САЩ.

Той е роден през 1959 г. в Скопие. Утвърждава се като фотограф и автор на експериментални филми, както и на награждавани музикални клипове за световни имена в музиката като „Арестед Дивелопмънт”. В момента македонският режисьор живее в Ню Йорк и преподава режисьорско майсторство във факултета за изкуства, кино и телевизия към Нюйоркския университет.

Българската публика познава почерка на Милчо Манчевски като кинотворец с игралния му дебют „Преди дъжда”(1994) - отличен с над 30 международни награди, сред които „Златен лъв” от Венеция (1994 г.) и номинация за „Оскар” (1995) за най-добър чуждоезичен филм, както и от представянето на филма му „Прах” (2001) на международния София Филм Фест 2002.

Новата лента „Сенки” на Милчо Манчевски разказва съвременната история на талантливия млад лекар Лазар Перков, чийто живот се преобръща драматично след като по чудо оцелява при жестока автомобилна катастрофа. Върнал се към живота, той още по-болезнено усеща липсата на нещо изключително важно, което ограбва смисъла на съществуването му. В поредица от призрачни срещи с хора, които вижда как умират отново и отново, Лазар се превръща в герой на истински трилър. Той отчаяно се бори да предотврати чуждото страдание и да изкупи вината на предишните поколения.

„Сенки” е филм за секса, смъртта, и още няколко важни неща, казва Милчо Манчевски. – Той разказва за човек, който в опита си да води диалог със смъртта, става по-витален и се зарежда с още по-силно желание за живот.”

Филмът е заснет от международен екип в Македония, изцяло с македонски актьори и на македонски език. Той е копродукция на Македония, Германия, Италия, Испания и България в лицето на продуцентска компания „Камера”. От българска страна проектът е подкрепен и от Изпълнителна Агенция „Национален Филмов Център” и Българската Национална Телевизия, като бюджетът му надхвърля 4,5 милиона евро.

„Сенки” триумфира за първи път на кинофестивала в Торонто, където беше неговата световна премиера. Това беше и триумф за България, тъй като филм с нейно участие за първи път намира място в престижната програма на кинофорума. „Сенки” е и македонският претендент за „Оскар” в категорията за най-добър чуждоезичен филм. ...

Известният холандски режисьор Йос Стелинг ще застане начело тази година на международното жури, което ще определи носителят на Голямата награда за най-добър игрален филм на 12-тия София Филм Фест, както и наградата за най-добър български късометражен филм JAMESON. В журито ще бъдат още българската актриса Ани Пападопулу и режисьорите Дом Родероу (Великобритания, представил дебютния си филм “Брат ми Том” на София Филм Фест 2002), Сърджан Голубович (Сърбия, носител на Голямата награда от 2007) и Алексей Попогребски (Русия, представил в София дебюта си „Коктебел”).

Йос Стелинг (Холандия)
Йос Стелинг е роден през 1945 г. в Утрехт, Холандия. Баща му работи като пекар и разкарва хляба в голяма кутия, прикрепена на велосипед. Именно тази кутия, облепена отвътре с бяла хартия и с една малка дупка, пробита на нея, става първата камера за осемгодишния Йос. От това кино квадратче той с интерес наблюдава живота в родния си град и разказва своите "истории от кутията". Филмите на Де Сика и Роселини, които гледа в училище, го запалват по полуреалния и примамлив свят на киното. По това време в Холандия няма специализирани киношколи, но това не пречи на бъдещия режисьор сам да открива тайните на киноизкуството. Междувременно Стелинг специализира живопис и графика. Първият му филм “Mariken van Nieumeghen” (1974) представя Холандия на кинофестивала в Кан, където удивителният авторски стил на Стелинг не остава незабелязан. Международен успех и известност му носят и следващите филми, превърнали се в класика за холандското кино – “Rembrandt fecit 1669” (1977), “De Illusionist” (1984), “De Wisselwachter” (1986), “De Vliegende Hollander” (1995). Всички те се отличават със своята специфичност и удивителна изразност. За Стелинг киното е изкуство, за чието разбиране са достатъчни жестът, мимиката, емоцията. Със своя тънък усет за природата, хората, цветовете като талантлив психоаналитик той прониква в най-съкровените дълбини на подсъзнателните стремежи, желания и фантазии на публиката. Във филмите му няма реплики - само погледи и жестове. Чрез камерата, цветовете, музиката, настроението, дори чрез тишината, режисьорът успява да разкрие много повече, отколкото чрез пространни диалози. Хуморът е основното, което обединява филмите на Стелинг. За него той е най-важното качество, което кара хората да действат и да търсят изход и от най-трудните ситуации, да преживеят и най-трагичните моменти. Филмите му се характеризират с поставянето на дълбоки психологически и етически проблеми, и тяхното необикновено решение. Темата за самотата като лайтмотив преминава от филм във филм.

Един от най-изявените представители на съвременното холандско кино е многократно награждаван на международни кинофестивали: четири пъти е носител на “Златният Телец” в Холандия, два пъти на “Златен грифон” в Санкт Петербург и на “Златна роза” в Монтрьо, Швейцария. През 1999 г. Стелинг е отличен за цялостен принос в Уотървил, САЩ, а през 2001 г. Асоциацията на Чешките филмови клубове му присъжда наградата за особени постижения в световното кино. В момента Йос Стeлинг живее и работи в Утрехт, където притежава собствена филмова компания. За своите културни постижения, той е награден и с най-високото кралско отличие на Ордена на холандския лъв.

Йос Стелинг ще бъде представен на международния София Филм Фест с панорама от общо 7 филма. Холандската гала ще бъде новият му филм „Душка”, за премиерата на който се очаква да пристигнат и актьорите Сергей Маковецки (участва също в „12”) и Силвия Хьокс.

Алексей Попогребски (Русия)
Алексей Попогребски е роден на 7 август 1972 г. в Москва, в семейството на киносценариста Пьотр Попогребски. През 1995 г. завършва “психология” в Московския даржавен университет. По време на следването си заедно с Борис Хлебников Алексей Попогребски прави късометражния филм “Мимоходом”. Съвместният им игрален дебют “Коктебел” (представен на София Филм Фест 2004) печели специалната награда на журито в Москва, голямата награда във Висбаден, както и наградите на ФИПРЕССИ и на руската критика за дебют. Връчвайки приза на двамата млади режисьори членът на журито Агнешка Холланд им подарява и по една ножица с намека да умеят да се отказват от излишното и несъщественото, създавайки и монтирайки новите си филми.

През 2007 г. Алексей Попогребски снима първата си самостоятелна лента “Прости неща” (“Простие вещи”, 2007), която ще бъде представена на 12-ия София Филм Фест. Филмът разказва за изпълнения с трудности живот на лекаря-анестезиолог Сергей Маслов (Сергей Пускепалис), на когото в един прекрасен ден изведнъж се изсипват всякакви нещастия.
“Прости неща” е безусловният победител на 18-ия фестивал “Кинотавър” в Сочи. Филмът получава общо 6 награди: за най-добър филм, сценарист и режисьор, за актьорската работа на Сергей Пускепалис (най-добра роля) и Леонид Борневой (специален диплом за безценния принос към руското филмово изкуство), както и наградата на руските критици. Филмът е отличен и с 4 награди на фестивала в Карлови Вари - отново за най-добра мъжка роля на Сергей Пускепалис, както и с наградите на икуменическото жури и на ФИПРЕССИ.


Дом Родероу (Великобритания)
Британският режисьор учи фотография, кино и видео в Хароу колидж, Лондон. Преди да нагази в дълбоките води на игралното кино, той снима документални филми предимно във военни зони - Сараево, Източен Тимор, Западна Сахара. "Брат ми Том" е пълнометражният му дебют, провокирал интереса и адмирациите, както на публиката, така и на критиката. Това е и един от най-разтърсващите филми на София Филм Фест 2002. „Брат ми Том” е носител на наградата на младежкото жури на Фландърския фестивал (2001), наградата за дебют в Санкт Петербург (2001), „Златна роза” в Сочи (2001), както и на наградата на публиката на фестивала за дебютни европейски филми в Анже, Франция (2002). За ролята на Том актьорът Бен Уишоу е отличен с наградата на Британската независима академия през 2002 г.

В рамките на 12-тия София Филм Фест Дом Родероу ще представи отново “Брат ми Том” и новия си игрален филм „Еxhibit A” (2007). Той привлече вниманието на филмовата гилдия още по време на София Мийтингс през 2004 г. Лентата беше отличена с наградата на журито на филмовия фестивал „Рейнданс” в Лондон. Още самото й заглавие отпраща към видеокасета, съдържаща единственото доказателство за смъртта на цяло едно семейство. Бавно, но сигурно записът, направен с любителска камера от малката дъщеря, разкрива пълната мистерия около шокиращия инцидент. Дом Родероу ще изнесе майсторски клас на тема “дигиталното кино”.

Сърджан Голубович (Сърбия)
Сърджан Голубович е роден през 1972 г. в Белград. Докато следва театрална режисура, заснема няколко късометражни филма. Заедно с млади кинаджии основават продуцентската компания Bas Celik, където снима клипове на сръбски музиканти и реклами. Дебютният му пълнометражен филм „Absolute Hundred” (2001) е показан на много фестивали и е отличен с няколко награди (на икуменическото жури, на ФИПРЕССИ и специалната награда на фестивала на младото източноевропейско кино в Котбус 2001, както и наградата на публиката в Солун 2001).

Вторият игрален филм на младия сръбски режисьор „Клопка” спечели Голямата награда за най-добър игрален филм на София Филм Фест миналата година. Както самият Сърджан Голубович споделя, „филмът е семейна драма с елементи на трилър: историята на човек, изправил се пред дилемата – дали да убие и така да спаси детето си, или да остави жертвата жива и да вижда как синът му умира. Това е рядко сурова, мрачна и напрегната семейна драма. За мен тази рефлексия за обществото, в което живеем, е особено важна." Филмът спечели още много международни отличия и бе сред 9-те кандидати за чуждоезичен Оскар.

Ани Пападопулу (България)
Ани Пападопулу е едно от утвърдените млади имена в съвременните български кино и театър. Родена е на 31 декември 1978 г. в София. През 2000 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов, като още през 1997 г. дебютира на сцената на Народния театър „Иван Вазов” с ролята на Ана в „На дъното” по М. Горки, където и до днес играе. Първата й роля в киното е във филма на Иглика Трифонова „Писмо до Америка”(2001), за участието си в който младата актриса става първата носителка на наградата на името на Невена Коканова. Следват роли в „Опашката на дявола” (2001) на режисьора Димитър Петков, „Разследване” (2006) на Иглика Трифонова, както и участие в международни продукции, сред които „Към севера”(2001) на големия италиански режисьор Стефано Реали. Там българската актриса си партнира с култовия италиански актьор Маурицио Матиоли и новата надежда на западноевропейското кино Валерио Фолиа Мандзило, изгрял на фестивала в Кан.

Ани Пападопулу участва и в новия филм на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (копродукция на България, Германия, Словения и Унгария), чиято специална премиера ще бъде на 12-тия международен София Филм Фест на 14 март в Зала 1 на НДК.